Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2018 18:28 - Лалаит Ин Хикари
Автор: dreamergirl Категория: Лични дневници   
Прочетен: 416 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.09.2018 18:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нещото,написано с много любов от един от най-специалните хора за мен.Благодаря ти сърдечно,Лалаит,за позволението да го публикувам!


  Изморена от поредния ден, тя седна и запали цигара пред блока. Винаги си обещаваше да ги спре,докато допушваше поредната...

  Погледна нагоре под короната на дървото. Между пожълтелите последни листенца слабо се мяркаше сноп светлина. Задуха септемврийския вятър...Но първо трябваше да допуши цигарата.

  Появи се мъж и седна на пейката до нейната. Момичето го огледа, не правеше нищо нередно -просто `и беше любопитно...Такава си е... А мъжа - не можеше да се каже че е нещо особено.

  - Тежък ден, а ?- попита той наблюдаващата го.

  - Толкова ли личи? - отвърна изморено тя . И дръпна още веднъж.

Мъжът кимна.

  -  А вашия ? - в гласа `и нямаше уважение ,нито неуважение. Отстрани приличаха на срещнали се случайно познати.

  - Моя -замисли се - Бих казал, че е бил по-зле от вашия, но едва ли ще ми повярвате.

Защо `и говореше на Вие? Той можеше да `и бъде баща. Мислеше си така тя.

  - Пробвайте - издиша дима и изтръпна от студения вятър.

Обърна се към нея. И тя към него.

  - Когато пораснеш ще бъдеш велика красавица - изрече той без да се замисля.

Усмихна се, дали на себе си, дали на него:

  - Нима сега не съм !

  - Още си много малка... -изрече сякаш с тъга мъжът.

  - На 16 съм !- би изкрещяла, ако умората не я поглъщаше.

  - Значи тепърва ще опознаваш живота  - обърна се напред към вятъра преобръщащ купчина паднали червени,оранжеви, жълти, шарени листа... Като водовъртеж .

Отвори устни .Веднага млъкна.Дръпна. Силно. До болка.

  - От кога пушиш ? -попита с почти родителски тон.       

  - 7-8 клас - загледа се някъде в миналото - Там някъде . И да знам какво правя и да няма нужда да ме поучавате-прекъсна го преди да е започнал.

Но той само се усмихна.

  - Нямаше да те поучавам. Изборът си е твой...

  - Една приятелка казва същото - засмя се безгласно.

Настана тишина. Цигарата догаряше...Времето започна да щипе.

  - Как мина деня ти?

Момичето се учуди на въпроса. Но после се изкикоти тихо в студа .

  - Честно казано скучно. Твоя?- обърна очи към него. Сега чак забеляза цвета им с цвят на шоколад.

  - Шефа си го изкара на нас ...Жена ми май ми изневерява...- спря- И мисля че знам с кого.Децата си намалиха успеха...и на всичко отгоре ми обясняват че нямало смисъл от всичко това , предпочитат да се правят на готини

  - Вместо да бъдат такива ! - довърши тя.

  - Моля!?

  - Предпочитат да се правят , вместо да бъдат !

Трябваха му няколко мига да осмисли думите `и.

  - Преди и аз бях така - върна поглед към слънцето, дори и то трепереше от студ - но осъзнах, че е безмислено. Така губиш истинските си приятели. Губиш себе си - погледна към догорялата цигара.

  - На колко каза че си?

  - Младите не са глупави... Не всички.

  - Мога ли да попитам какво се е случило, че една шестнайсетгодишна говори като зряла жена.

Тя замълча. Той не я пита повече. Отново настана тишина...

  - Забърках се с грешните хора. Бях глупава.Арогантна.Тъпа. - хвърли цигара. Стъпка я.

  - А сега? - попита с глас на стар приятел.

  - Сега !? - въздъхна тя - Сега мога да разчитам само на себе си.

Тишина.

  - Прибирай се. Ще настинеш.

Момичето стана от пейката.Направи две крачки и спря.

  - Децата ви сами ще си научат урока. Ако не минат през това няма да пораснат...А жена ви...Обичайте я. Една жена не иска повече.

  - Излъгах те!

Момичето се ококори.

  - Не си малка - усмихна се бащински той.

  - Напротив ! - изкикоти се щастлива тя - Аз съм малка кралица.

Настана тишина , в която музика на природата, на студения септемврийски вятър,развяващ листата по калдъръмените плочи забушува. И без звук и думи двама напълно непознати си казаха всичко.

  - Надя! - рече изведнъж. - Името ми е Надя!

Защо ли ми го казва- това казваше погледа му.

  - Петър.

Студа изгаряше всичко живо освен тези две имена.

  - Прибирай се, ще настинеш.

  - А ти ?

  - Ще купя букет на жена си.  




Тагове:   лалаит,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dreamergirl
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16884
Постинги: 15
Коментари: 6
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031